Сервитутни права

Легална дефиниция на понятието поземлен сервитут се съдържа в чл. 103 от Закона за водите, според който поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик.

Наред с поземлените сервитути, българското право познава и т.нар. квазилични сервитути, които се учредяват в полза на определени лица с оглед обслужване на извършваната от тях дейност, а не в полза на лица, които са собственици на т.нар. „господстващи имоти“.