1. Как се сключва договор
Сключването на договор се осъществява посредством отправяне на предложение (оферта) и неговото приемане.
За да бъде сключен договорът и да породи той правните си последици, е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните. Съгласието е съвпадане на волеизявленията на предложителя и адресата на предложението, следователно съгласието се предпоставя от наличие на действително предложение и приемане[1].
Между съдържанието на предложението и приемането, трябва да има пълно покриване[2].
За да бъде действително, предложението макар и да е неформално, защото в закона не е уредена изрична форма, в който то трябва да бъде направено, следва да бъде пълно. Последното означава, че предложението трябва да съдържа всички съществени елементи на бъдещия договор. Наред с това е необходимо да е налице сериозно намерение за сключване на договор. В този случай предложението обвързва предложителя при хипотезите на чл. 13 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)[3]. Съгласно ал. 1 на чл. 13 от ЗЗД, предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Тази обвързаност на предложителя е необходима, за да е възможно сключването на договора, когато пристигне приемането[4].
Отправеното предложение за сключване на договор обаче може да бъде оттеглено от страната, която го е адресирала до друг правен субект и по този начин е започнала преговорен процес. Законът допуска веднъж отправено предложение да бъде оттеглено, а по този начин и обезсилено, посредством последващо едностранно волеизявление на предложителя, наречено “съобщение за оттегляне”. За да породи правните си последици, съобщението за оттегляне трябва да бъде насочено към страната, по отношение на която е било адресирано първоначално предложението за сключване на договора. На следващо място, законът изисква съобщението за оттегляне да пристигне преди или най-късно едновременно с предложението[5]. Само когато посочените изисквания са спазени, отправеното предложение губи своето действие, защото бива оттеглено от предложителя, което води до неговото обезсилване.
На свой ред, приемането е волеизявление на адресата на предложението, което изразява съгласие с предложението. Същото е неформално, може да бъде направено изрично – устно или писмено, или с конклудентни действия, но при всички случаи, за да породи действието си и да обвърже страните, е необходимо дори и при конклудентно приемане, предприетите от адресата на офертата действия да са ясни и недвусмислени и да разкриват сериозно намерение за обвързване[6].
В съдебната практика се приема, че посочените по-горе правила важат и при прекратяването на договора по взаимно съгласие (аргумент от чл. 20а, ал. 2 ЗЗД). Същите правила обаче намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат изменят или прекратяват права и задължения. Независимо от това дали възникването на правните последици на едностранните сделки е обусловено от достигането на волеизявлението до определен адресат (за разваляне или прекратяване на договор), или не е обусловено от такова достигане (за приемане или отказ от наследство), те установяват окончателни правни последици и не могат да бъдат оттегляни, след като са породили действието си. Едностранното волеизявление също може да бъде оттеглено преди да е породило действието си, но след това то става неоттегляемо[7].
Според чл. 13, ал. 3 от ЗЗД, при липса на срок за приемане, предложението, направено на присъстващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
По подобие на предложението, приемането също може да бъде оттеглено от адресата на офертата, който е в състояние да обезсили волеизявлението си по приемане на предложението. За да бъде постигнат този ефект, адресатът на офертата трябва да отправи до предложителя “съобщение за оттегляне” на приемането, което да стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.
Както се спомена по-горе, предложението обвързва предложителя в рамките на посочения в него срок, ако такъв е упоменат в офертата, или за срок, който е обективно нужен според конкретните обстоятелства, за да пристигне приемането. Възможно е обаче приемането на предложението да е отправено навреме, което означава, че то е съобразено с посочения в офертата срок на нейната валидност или е отправено в обективно подходящия, с оглед спецификите на хипотезата и необходимостта от обмисляне, срок. Въпреки това обаче, мислимо е приемането да стигне у предложителя след изтичане на срока на офертата или след края на обективно необходимия и разумен срок, в който следва да бъде получено приемане. В такава хипотеза, ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът ще се счита сключен, аргумент от чл. 13, ал. 5 от ЗЗД. Тъй като обаче е изминал относително дълъг период от време, през който предложителят не е бил известен, че е налице валидно приемане, през който срок оферентът може да е отправил предложение към друг правен субект и да е започнал нов преговорен процес, то законът допуска предложителят незабавно да извести другата страна, че счита приемането за закъсняло. Последното освобождава предложителят от отправеното от него предложение, което води до това, че договор между страните не е сключен.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
Сключване на договор е налице, когато е постигнато съгласие между страните посредством две насрещни, припокриващи се по съдържание, волеизявления относно съществените елементи на съответния вид договор[8].
Цитираните по-горе правилата са диспозитивни и страните могат да уговорят помежду си отклонение от тях[9].
По отношение на формалните договори, Върховният касационен съд (ВКС) е имал повод да приеме, че ако в случай на изисквана от закона писмена форма за сключване на определен договор, страната, на която е представен предварително подписан от другата страна проектодоговор, положи на свой ред подписа си върху него, то договорът се явява сключен в този момент. С полагането на подписа на страната, на която е бил представен подписаният от насрещната страна проект на договор се обективират съвпадащите насрещни волеизявления на страните и съгласието им по неговите клаузи в предвидената за конкретния договор писмена форма, като е без значение в каква форма са се развили преддоговорните отношения, размяната на предложения и приемането им. Законът не изисква писмена форма за тях. Страната, положила последна своя подпис, не извършва правно действие което да се нуждае от насрещно приемане или от нарочно съобщаване, за да се счита договорът в сила, правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗЗД е неприложимо при изследване на въпроса има ли в този случай постигнато съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД. При вече подписан от страните договор, правилото на чл. 13, ал. 3 от ЗЗД също не намира приложно поле. При наличие на постигнато в съответната форма съгласие чрез полагане на подпис върху договора, не се поставя на последваща преценка въпросът за предложение, което губи силата си, тъй като правната обвързаност между страните вече е произтекла[10].
Като продължение на горното се явява споделеното в съдебната практика становище, съгласно което, когато се касае за договор, за който законът изисква форма за действителност (като например договор за прехвърляне на недвижим, за който се изисква или писмена форма или нотариален акт, аргумент от чл. 18 от Закона за собствеността и чл. 18 от ЗЗД), прехвърлителното действие на договора настъпва в момента, когато се спази тази форма, тоест, когато се състави и подпише от страните договор в съответната форма. Приема се още, че когато договорът е за продажба на бъдеща вещ (апартамент в сграда, която все още не е изградена до етап груб строеж), договорът се счита сключен под отлагателно условие и съответно прехвърлителното действие на този договор настъпва от момента на създаване на вещта (респективно от изграждане на сградата в груб строеж)[11].
С цел да се обезпечи правната сигурност, чл. 14, ал. 2 от ЗЗД постановява, че ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът все пак се смята сключен.
Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението, аргумент от чл. 14, ал. 3 от ЗЗД.
2. Преддоговорна отговорност
Съгласно чл. 12 от ЗЗД, при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
От анализът на цитираната разпоредба се налага изводът, че след като страните са влезли в преговори с намерение да сключат договор, следва да доведат до знанието на другата страна всички обстоятелства, които имат значение за формиране на нейното решение да сключи договора, насрещната страна следва да бъде уведомена за всички тези обстоятелства. Добросъвестността изисква страните да не действат за сметка на чуждия интерес, да не се възползват от обстоятелството, че другата има невярна представа, взаимно да си обезпечат сигурност и добронамереност[12].
Добросъвестността е общо изискване при водене на преговори за сключване на договор. Тя има широк обхват и по съществото си съставлява поведение, което е в съответствие с общоприетите етични правила, определящи начина, по който следва да се постъпва при постигане на целения резултат. Именно, когато е налице несъответствие на поведението с общоприетите етични правила, визирани в чл. 12 от ЗЗД, то може да се приеме, че е осъществено нарушение на цитираната разпоредба, което да доведе до ангажиране на гражданската отговорност на нарушителя[13].
При нарушение на посоченото правило, изразяващо се в проявена при преговорите недобросъвестност, страната дължи обезщетение както за претърпяната загуба, така и за пропусната полза от другата страна[14].
Поместената по-горе статия не е правен съвет. Статията не представлява и не може да се разглежда като правна консултация по конкретен казус и/или правен спор.
В случай, че имате необходимост от специализирана правна помощ и съдействие, можете да се свържете с адв. Николов на посочените телефонен номер и/или имейл адрес.
[1] Решение № 1108 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 869/2011 г. на Софийски апелативен съд.
[2] Пак там.
[3] Пак там.
[4] Решение № 280 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г., ВКС, IV гр. отделение.
[5] Пак там.
[6] Решение № 1108 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 869/2011 г. на Софийски апелативен съд.
[7] Решение № 280 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г., ВКС, IV гр. отделение.
[8] Решение № 186 от 26.05.2015 г. по т. д. № 3433/2013 г., ВКС, I тър. отделение.
[9] Пак там.
[10] Решение № 485 от 09.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1451/2009 г., ВКС, III г. о.
[11] Решение № 236 от 11.06.2012 г. по гр. д. № 97/2012 г., ВКС, I г. о.
[12] Решение № 17 от 08.03.2013 г. по търг. д. № 829/2012 г., ВКС, I т. о.
[13] Решение № 85 от 23.06.2010 г. по т.д. № 780/2009 г., ВКС, I г. о.
[14] Решение № 307 от 20.02.1998 г. по гр.д. № 792/97 г., ВКС, V г.о.
За aвтора