След като съдът допусне делбата на имотите с решението си по чл. 344, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), започва втората фаза на делбеното производство – фазата по същинското извършване на делбата. Тя има за цел реално да прекрати съсобствеността между съделителите, като всеки получи своя дял в натура, доколкото това е възможно.
- Каква е правната рамка на втората фаза на делбеното производство?
Втората фаза е уредена в чл. 346–353 ГПК.
Съдът действа в рамките на вече установените съсобственици, имоти и квоти, определени с решението по допускане на делбата и няма право да изменя тези параметри.
Не може да се преразглеждат въпроси за собствеността или квотите на съсобствениците – тези въпроси вече са решени със сила на пресъдено нещо.
- Как се поставя въпросът с т. нар. искания по сметки?
В първото заседание след допускане на делбата страните могат да предявят искове по сметки – претенции за понесени разходи за подобрения на имотите (ремонти, поддръжка и прочее), ползване, наем, рента и други вземания между съделителите съгласно член 346 от ГПК.
Тези искове се разглеждат заедно с делбата, тъй като са свързани с управлението на общото имущество.
- Какви са уредените в закона способи за извършване на делбата?
Законът предвижда няколко способа, които съдът избира според конкретните обстоятелства по всяко дело:
а) Делба чрез теглене на жребий
Когато имотите са поделяеми и дяловете на съсобствениците са равни, съдът съставя разделителен протокол и след влизането му в сила призовава страните за теглене на жребий – член 350 и член 352 ГПК.
Това е най-справедливият способ при равни квоти.
б) Делба чрез разпределение на имотите от съда по чл. 353 ГПК
Когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът разпределя имотите между съделителите без жребий, съгласно член 353 ГПК.
Този способ се прилага при неравни квоти, различна стойност на имотите или когато броят на имотите не съответства на броя на съделителите.
Съдът се стреми всеки да получи реален дял в натура, а разликите в стойността се уравняват с пари.
При този способ не се съставя разделителен протокол.
в) Делба чрез публична продан
Ако имотът е неподеляем и съделителите са по-малко от делбените имоти, така че не може да има имот за всеки съделител, съдът постановява имотът да бъде изнесен на публична продан.
Страните могат да участват в наддаването, а получената сума се разпределя според квотите им.
Публичната продан е крайна мярка, приложима само когато реална делба е невъзможна.
г) Възлагане на неподеляем жилищен имот
Когато неподеляемият имот е жилище, съдът може да го възложи на съделител, който няма друго жилище и отговаря на условията на чл. 349 ГПК.
Съгласно чл. 349, ал. 1 ГПК: ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
Според чл. 349, ал. 2 ГПК: ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
Възлагането се извършва по действителната стойност на имота, а дяловете на останалите се уравняват с пари.
Ако уравнението не бъде платено в шестмесечен срок, решението се обезсилва и имотът се изнася на публична продан.
- Практически акценти
Делбата се извършва в рамките на решението по допускане – само между посочените лица и имоти.
Съдът е длъжен да изясни поделяемостта на имота чрез експертиза преди да избере способ за извършване на делбата.
Основната цел е всеки съделител да получи реален дял, а не само парично уравнение.
Заключение:
Втората фаза на делбеното производство е решаваща – тук съсобствеността се прекратява реално. Съдът избира най-подходящия способ – жребий, разпределение, възлагане или публична продан – така че да осигури справедливо и законосъобразно разпределение на имуществото между съделителите.
Ако сте съсобственик на имот и не можете да постигнете съгласие с останалите съсобственици, потърсете професионална правна помощ.
Горната статия не е и не може да се тълкува по никакъв начин като правна консултация по конкретен въпрос.
Свържете се с адвокат Александър Николов за консултация и съдействие при съдебна делба – защото правилната стратегия от самото начало може да ви спести години съдебни спорове и значителни разходи.
За aвтора