Жилищната сграда е сграда, в която над 60 % от застроената площ е с жилищно предназначение (§ 5, т. 30 ДР ЗУТ). При по-малко от 60 % жилищна площ сградата е смесена.
Строителството на жилищни сгради изисква разрешение за строеж, издадено от главния архитект. След завършване сградата се въвежда в експлоатация с разрешение или удостоверение в зависимост от категорията на строежа (I–VI кат. по ЗУТ).
В жилищни сгради с повече от един самостоятелен обект и повече от един собственик се прилага режимът на етажна собственост (ЗУЕС) — задължително общо събрание, управителен съвет и домова книга.
Жилищните сгради се нанасят в кадастъра и всяка жилищна единица получава самостоятелен идентификатор.
При продажба „на зелено“ (продажба преди завършване на сградата) купувачът придобива право на строеж, а не собственост върху апартамент. Правото на строеж се вписва в Имотния регистър. Правото на собственост върху апартамента се придобива след въвеждане на сградата в експлоатация и съставяне на нотариален акт.
