Жилищният фонд е съвкупността от всички жилища в страната. В по-тесен правен смисъл терминът се използва за жилищата, управлявани от общините — т.нар. общински жилищен фонд.
Общинските жилища се делят на жилища за настаняване под наем (за социално слаби граждани с жилищни нужди), жилища за продажба и жилища за служебно ползване. Критериите за настаняване и продажба се определят с наредба на общинския съвет.
Продажбата на общинско жилище на живущите в него е уредена в Закона за общинската собственост (чл. 47 ЗОС). Цената се определя от лицензиран оценител и трябва да отговаря на пазарна стойност.
Лица с настанителна заповед за общинско жилище имат наемно отношение с общината — не са собственици и не могат да отчуждават жилището.
Наемателите на общински жилища имат ограничена защита срещу прекратяване на наема — общината може да прекрати наема при отпадане на основанието (напр. ако наемателят придобие собствено жилище). При неоснователно прекратяване наемателят може да обжалва пред административния съд.
