Земеползването е право на ползване върху земеделска земя — ограничено вещно право, предоставящо на ползвателя правото да използва земята и да събира плодовете без да е собственик. Терминът се среща предимно в контекста на ЗСПЗЗ, но института е уреден и в ЗС.
Правото на земеползване е различно от арендата (облигационно право по договор) — то е вещно право и може да се вписва в Имотния регистър. В practice обаче земеделските земи по-типично се отдават под аренда по ЗСПЗЗ.
При суперфиция (право на строеж) собственикът на земята отстъпва правото на строеж и ползване, но запазва собствеността върху земята. Земеползването в тесен смисъл обхваща земеделско и горско ползване.
Правата на ползване се прекратяват при изтичане на срока или при смъртта на ползвателя (ако не е уговорена приемственост).
В контекста на реституцията земеползването е от исторически интерес — при социализма земеделски земи се отдаваха в „земеползване“ на ТКЗС/АПК без прехвърляне на собствеността. При реституцията собствениците получиха обратно земята, а земеползването се прекрати автоматично.
