Заветът е разпореждане в завещание, с което завещателят предоставя на определено лице (заветник) конкретна вещ или право — за разлика от наследника, който получава дял от цялото имущество (чл. 16, ал. 2 ЗН).
При завет на имот: заветникът не получава автоматично собствеността — той придобива вземане към наследниците за прехвърляне на имота. Наследниците трябва активно да изпълнят завета чрез нотариален акт.
Заветникът не е наследник — той не отговаря за задълженията на завещателя. Но ако завещанието е нищожно или оспорено, заветът отпада заедно с него.
Запазената част на низходящите, съпруга и родителите ограничава завета — ако той накърнява запазената им част, те могат да искат намаление на завета (чл. 30–32 ЗН).
Ако завещанието е отменено или нищожно, заветът автоматично отпада. При нотариално завещание отмяната се извършва с ново завещание или с нотариален акт за отмяна. При саморъчно завещание — чрез скъсване или съставяне на ново. Неотмененото завещание поражда действие от момента на смъртта на завещателя.
