Завещанието е едностранна сделка, с която физическо лице разпорежда с имуществото си след смъртта. Уредено е в Закона за наследството (ЗН). Завещателят трябва да е дееспособен (навършени 18 г.) и да изрази свободна воля.
Видове завещания: нотариално — продиктовано на нотариус пред двама свидетели (чл. 24 ЗН); саморъчно — изцяло написано, датирано и подписано от завещателя (чл. 25 ЗН). Нотариалното е по-сигурно; саморъчното е по-лесно за оспорване.
Завещанието не може да засяга запазената част на низходящите, съпруга и родителите (чл. 28–32 ЗН). При накърняване те могат да искат намаление.
Завещанието може да се оспори при: нарушение на формата, недееспособност на завещателя, унищожаемост поради грешка, измама или насилие — с иск в 3-годишен срок (чл. 44 ЗН).
Саморъчното завещание трябва да се обяви при нотариус след смъртта на завещателя — от всяко лице, у което се намери. Нотариусът съставя протокол за обявяване. Необявеното завещание е валидно, но непротивопоставимо на недобросъвестни трети лица, узнали за него по-късно.
