Заповедта за изпълнение е съдебен акт по заповедното производство (чл. 410–425 ГПК) — бърз способ за събиране на парични вземания без провеждане на пълно исково производство. Прилага се и при имотни вземания (неплатен наем, такси за ЕС, уравнение при делба).
Заповедта се издава от районния съд въз основа на заявление на кредитора, без да е нужно да се призовава длъжникът. Длъжникът може да подаде възражение в 2-седмичен срок и делото продължава по исков ред.
Заедно с издаването на заповедта съдът може да издаде изпълнителен лист, въз основа на който се образува изпълнително производство при съдебен изпълнител. При вземания, обезпечени с документ (чл. 417 ГПК), заповедта е незабавно изпълнима.
При публична продан на имот — тя се инициира именно чрез изпълнително производство, следващо заповед за изпълнение или изпълнителен лист по исков ред.
При заповед по чл. 417 ГПК (въз основа на документ — нотариален акт, банков извлечение, запис на заповед) кредиторът може да иска незабавно изпълнение преди изтичане на срока за възражение. Длъжникът може да спре изпълнението само ако представи убедителни писмени доказателства или обезпечение.
