Запорът (възбрана) върху недвижим имот е обезпечителна мярка, налагана от съдебен изпълнител или съд, с която имотът се блокира за разпореждане — собственикът не може да го продава, дарява или ипотекира. За разлика от запор върху движими вещи, при недвижими се говори за възбрана (чл. 451 ГПК).
Възбраната се вписва в Имотния регистър и е видима при справка за тежести. Нотариус не може да извърши сделка с имот под въбрана.
Наложената възбрана не е окончателна загуба на имота — тя само блокира разпореждането до изплащане на задължението или до прекратяване на изпълнението. Собственикът може да вдигне възбраната като погаси задължението или предостави друго обезпечение.
При публична продан имотът се продава на търг, а приходите отиват за погасяване на задълженията.
При наложена възбрана купувачът на имота след вписването не може да се позове на добросъвестност — придобитото е непротивопоставимо на взискателя. Покупката на имот под възбрана е рискована и практически безполезна. Нотариусите са длъжни да проверяват за наложени тежести преди сделката.
