Задатъкът е сума, дадена при сключване на предварителен договор, която служи едновременно като потвърждение на договора и обезпечение за изпълнението му (чл. 93 ЗЗД). В практиката се среща и като „капаро“.
Ако страната, дала задатъка (купувачът), не изпълни договора — губи задатъка. Ако страната, получила задатъка (продавачът), не изпълни — дължи двойния размер на задатъка на другата страна.
Задатъкът е алтернативно средство за защита при неизпълнение — неизправната страна може или да задържи/върне двойния задатък, или да иска реално изпълнение плюс обезщетение. Двете не могат да се кумулират.
Важно: задатъкът е различен от неустойката — при неустойката няма право да се откажеш от договора, а при задатъка — може.
Задатъкът се приспада от цената при изпълнение на договора — той е авансово плащане плюс обезпечение. При нотариалния акт купувачът плаща остатъка от цената (цена минус задатъка). Ако не е посочено изрично, задатъкът се счита за авансово плащане по договора.
