Владението е фактическо господство върху вещ, при което лицето се отнася към нея като свой собственик. То се състои от два елемента: corpus (фактическата власт — обитаване, ограждане, стопанисване) и animus (намерението да се държи вещта като своя).
Владението е предпоставка за придобивна давност: след непрекъснато добросъвестно владение в продължение на 5 г. (при нотариален акт) или недобросъвестно в продължение на 10 г. лицето може да поиска признаване на собствеността. Давностният срок не тече срещу непълнолетни и поставени под запрещение.
Владението се защитава с посесорен иск — можете да искате защита дори ако не сте собственик, само заради факта на владеене. Нарушеното владение се защитава в 6-месечен срок от нарушението.
Спирането на давността (чл. 85 ЗС) е временно преустановяване на течението й — при непълнолетни, поставени под запрещение, докато трае бракът между съпрузи и при спиране по закон. Прекъсването (чл. 84 ЗС) заличава изтеклата давност и тя започва да тече отново — при признаване на собствеността или подаване на искова молба.
Владението може да се присъединява — нов владелец може да добави времето на владение на предходник, ако го е получил по правна сделка. Присъединяването е ключово за приключване на давностния срок, когато само единият период е недостатъчен.
