Владелецът е лице, което упражнява фактическа власт върху имот като своя — т.е. с намерение да го придобие (animus domini). Разграничава се от държателя, който упражнява фактическа власт, но признава, че имотът е чужд (напр. наемателят).
Добросъвестен владелец е лицето, което не знае, че придобива имота от несобственик (напр. при недействителна сделка). Недобросъвестен владелец е лицето, което знае за порока в придобиването.
Добросъвестното владение в продължение на 5 години (при нотариален акт) или порочното владение в продължение на 10 години може да доведе до придобивна давност и придобиване на собствеността.
Владелецът има право да се защити срещу нарушения с посесорни искове (чл. 75–76 ЗС) — независимо дали е собственик. Защита на владението е по-бърза от иска за собственост и може да се предяви с кратко доказване само на факта на владение и нарушението.
При принудително отнемане на владение (самоуправство) пострадалият може да търси защита и по наказателноправен ред — чл. 323 НК предвижда наказание за самоуправство. Следователно защитата е двупосочна: и гражданска, и наказателна.
