При имотните сделки терминът гаранция обикновено означава сума, която купувачът плаща при подписване на предварителен договор в знак на сериозност. В практиката се използват три различни понятия — задатък, капаро и неустойка — с различни правни последици.
Задатък (чл. 93 ЗЗД) — ако купувачът се откаже, губи задатъка; ако продавачът се откаже, връща двойния размер. Задатъкът е законно уредена форма и дава право на отказ без обезщетение над определената сума.
Капаро — в практиката се употребява като синоним на задатъка, но без строга правна дефиниция. Трябва да са уредени изрично в договора правата при неизпълнение.
Неустойка (чл. 92 ЗЗД) — предварително договорена сума за обезщетение при неизпълнение. Тя може да се кумулира с реалното изпълнение или да го замества в зависимост от уговорката.
При формулиране на клауза за гаранция в предварителен договор е важно да е посочено: дали сумата е задатък или неустойка, по какъв начин се дължи връщане при разваляне, и дали страните могат да искат реално изпълнение или само обезщетение. Неясната клауза може да доведе до различно тълкуване при спор.
