Доверителната собственост (фидуция) е конструкция, при която имотът е вписан на едно лице (довереник), но се ползва и управлява от и в интерес на друго лице (доверители с). Типичен пример: имот, записан на дете, но управляван от родители; или имот, придобит с чужди средства, записан на „доверено лице“.
Доверителната собственост е рискова — довереникът е юридически собственик и може да продаде, ипотекира или завещае имота. Кредиторите му могат да насочат принудително изпълнение върху имота. Ако довереникът почине, имотът влиза в наследствената маса.
В България тръстовете (trusts) не са уредени като самостоятелен правен институт. Защитата на доверителя е ограничена и трябва да се основава на договорни задължения (напр. договор за поръчка или управление).
По-сигурни алтернативи на доверителното записване: завещание (записвате на свое има и завещавате), съпружеска имуществена общност (придобиване заедно), съсобственост с уредени права на ползване, или дружествена форма (дружество с уредени клаузи за съдружничество).
Ако вече имате имот „доверително“ записан на друго лице, е важно да урегулирате отношенията с писмен договор за управление или поръчка, в която да е описано, че лицето управлява в интерес на действителния собственик. Такъв договор, макар и непълна защита, дава поне облигационни средства за защита.
