Договорната ипотека е залог върху недвижим имот, учреден по съгласие на собственика в полза на кредитор. За разлика от законната ипотека (възникваща по силата на закона), договорната изисква нотариален акт и вписване (чл. 166–168 ЗЗД).
Учредява се с нотариален акт за ипотека — нотариусът проверява собствеността и тежестите. Ипотеката се вписва в Имотния регистър и от вписването тече редът на удовлетворение — по-ранната ипотека се удовлетворява преди по-новата.
Договорната ипотека е обичайното банково обезпечение при жилищни и ипотечни кредити. Заличава се с нотариална молба след погасяване на дълга — необходимо е съгласие на кредитора или изпълнителен лист.
При банков ипотечен кредит ипотеката обикновено се учредява в нотариалния акт за покупко-продажба едновременно с прехвърляне на собствеността. Алтернативно — с отделен нотариален акт за ипотека след придобиването. Банката изисква оценка от лицензиран оценител и правен анализ на имота.
Ипотеката върху имот в строеж (суперфиция или бъдеща собственост) е допустима — ипотеката следва имота и обхваща завършената сграда. При ипотека на право на строеж банката е обезпечена и след построяването, без допълнителен нотариален акт.
