Доброволната делба е форма на прекратяване на съсобствеността по взаимно съгласие на всички съсобственици. Тя е по-бърза, по-евтина и по-гъвкава алтернатива на съдебната делба.
За недвижими имоти доброволната делба се извършва с нотариален акт за делба (чл. 35, ал. 1 ЗС). Всички съсобственици трябва да присъстват лично или чрез пълномощник. В акта се описва имотът, квотите, получените дялове и евентуалното уравняване в пари.
При неравни дялове по-малкият съделител получава парично уравнение. Уравнението се облага с данък за придобиване, а самата делба — с нотариална такса върху данъчната оценка.
Доброволна делба е невъзможна, ако един от съсобствениците е малолетен или поставен под запрещение — в такъв случай е нужно съдебно одобрение.
При доброволна делба с уравняване в пари: страната, която получава по-малък дял (или не получава имот), получава парично обезщетение. То се облага с данък за придобиване (обикновено 2–3%), като базата е размерът на уравнението. Нотариалните такси се изчисляват върху данъчната оценка на разделения имот.
