Добросъвестното владение е упражняването на фактическа власт върху имот при убеждение, че е налице законно основание за това — т.е. владелецът е придобил имота въз основа на акт, за чиито пороци не е знаел (чл. 70 ЗС).
За да е налице добросъвестно владение, са нужни две кумулативни условия: (1) правно основание — договор, наследяване, административен акт; (2) незнание за порока — добросъвестност в субективен смисъл.
Добросъвестното владение дава право на придобиване по давност за 5 години (чл. 79, ал. 1 ЗС). С изтичането на срока собствеността се придобива по силата на закона, но трябва да се снабди с констативен нотариален акт за вписване.
Добросъвестността отпада при получаване на препис от исковата молба за собственост.
При продажба на имот от несобственик (a non domino) купувачът може да е добросъвестен владелец, ако не е знаел за порока. В такъв случай той придобива право на давност след 5 години. Ако обаче действителният собственик предяви ревандикационен иск навреме, давността се прекъсва и купувачът трябва да върне имота.
