Делбата е правен способ за прекратяване на съсобствеността (общата собственост върху имот) — всеки съсобственик получава реален дял или парично обезщетение. Уредена е в чл. 34–35 ЗС и в ГПК (чл. 341–355).
Доброволна делба — извършва се по взаимно съгласие на всички съсобственици. За недвижими имоти изисква нотариален акт. Позволява флексибилно разпределение на дяловете и разплащане между съделителите.
Съдебна делба — провежда се в две фази: (1) допускане на делбата (решаване дали имотът подлежи на делба и при какви квоти); (2) извършване на делбата (разпределение чрез теглене на жребий, изнасяне на публична продан или възлагане). Всеки съсобственик може да поиска делба по всяко време (чл. 34 ЗС).
При неподеляем имот (напр. малък апартамент, който не може физически да се раздели) съдът изнася имота на публична продан и разделя приходите по квоти. Съделителите имат право да наддават на проданта — включително срещу самите себе си.
При участие на малолетни или недееспособни наследници е нужно разрешение на районния съд за извършване на доброволна делба (чл. 130 СК). Без това разрешение делбата е нищожна, колкото и изгодна да изглежда за детето.
