Безстопанствеността е фактическо и правно положение, при което недвижим имот е изоставен от собственика и не се стопанисва. Безстопанственият имот е предпоставка за придобиването му от държавата по чл. 11 от Закона за собствеността (ЗС).
Имотът се смята за безстопанствен, когато собственикът не е известен или е отказал наследството. Придобиването от държавата изисква съдебна процедура за обявяване на безстопанствеността и вписване на акта.
Не трябва да се смесва с изоставена (изпусната) собственост — юридически не може да се изостави право на собственост върху недвижим имот без специална процедура.
Процедурата за констатиране на безстопанственост включва: искане до окръжния съд от прокуратурата или заинтересовано лице, съдебно производство с публикации в Имотния регистър и Държавен вестник, за да се потърси евентуален собственик. При неоткриване — имотът преминава на държавата.
Ако собственикът на имота е починал без наследници или всички са се отказали от наследството, имотът също може да стане безстопанствен. В тези случаи нотариусът или районният съд констатира отказа и имотът преминава към общината или държавата по ред на чл. 11 ЗС.
