Банковата гаранция е едностранно писмено задължение на банката да плати определена сума на бенефициера (получателя) при настъпване на условия, описани в гаранцията. Тя е независима от основното задължение (т.нар. независима гаранция).
При имотни сделки банкова гаранция може да се използва вместо задатък или за обезпечаване на задължение по предварителен договор. За разлика от акредитива, банковата гаранция не изисква депозиране на средствата предварително — банката гарантира с кредита на купувача.
Банковата гаранция е предпочитана при по-сложни сделки, международни участници или при необходимост от гъвкавост в условията за усвояване.
Видове банкови гаранции: условна (изисква представяне на документи за изпълнение/неизпълнение) и безусловна (банката плаща при поискване, без да изследва основанието). При имотни сделки обикновено се използват условни гаранции с описани условия за усвояване.
За разлика от акредитива, при банковата гаранция купувачът не блокира средствата — той само плаща такса за гаранция. Ако не изпълни задължението, банката плаща на продавача и след това събира от купувача. При недостатъчна кредитоспособност купувача банката може да изиска обезпечение.
