Арестът (или запорът) на недвижим имот е принудителна мярка, при която собственикът е лишен от правото да се разпорежда с имота. Налага се по нареждане на съдебен орган (съд или съдебен изпълнител) и се вписва в Имотния регистър.
Арест може да бъде наложен: като обезпечителна мярка (по искане на кредитор преди или по време на дело), или в рамките на изпълнително производство за принудително събиране на вземане. Всяка последваща продажба или учредяване на тежест е непротивопоставима на кредитора.
Собственикът може да иска отмяна на ареста ако вземането е погасено или ако арестът е наложен незаконосъобразно.
Разлика между запор и арест: в наказателното производство органите могат да наложат „арест“ или „обезпечителна мярка“ върху имот за нуждите на делото. В гражданското изпълнение мярката се казва „възбрана“ (чл. 451 ГПК). И двете се вписват в Имотния регистър и имат едно и също практическо действие — блокиране на разпорежданията.
За защита при незаконно наложен арест или нарушаване на правата на трети лица (напр. кредитори с предимство) съществуват специални способи — иск за изключване от изпълнението (чл. 523 ГПК) или жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Реагирайте в законовите срокове.
