Правото на собственост е абсолютно вещно право — то действа спрямо всички лица (erga omnes). Собственикът може да изисква от всеки — без изключение — да се въздържа от действия, нарушаващи неговата собственост.
Абсолютният характер на правото означава, че не е насочено към конкретно задължено лице, за разлика от относителните права (напр. по договор), при които правото е насочено само срещу другата страна по договора.
Правото на собственост включва три правомощия: владение (да държи вещта), ползване (да извлича плодовете) и разпореждане (да се разпорежда с нея правно и фактически).
Правото на собственост се защитава с два основни иска: ревандикационен иск (чл. 108 ЗС) — собственикът иска имота обратно от владеещото го лице; и негаторен иск (чл. 109 ЗС) — собственикът иска прекратяване на незаконното смущаване (напр. незаконна постройка върху имота).
Ревандикационният иск е безсрочен — давност не тече срещу него, докато собственикът не е загубил собствеността. Негаторният иск също е безсрочен. Тези иска са основни инструменти за защита на всеки собственик на имот.
Правото на собственост се защитава с два основни иска: ревандикационен иск (чл. 108 ЗС) — собственикът иска имота обратно от владеещото го лице; и негаторен иск (чл. 109 ЗС) — собственикът иска прекратяване на незаконното смущаване (напр. незаконна постройка върху имота).
Ревандикационният иск е безсрочен — давност не тече срещу него, докато собственикът не е загубил собствеността. Негаторният иск също е безсрочен. Тези иска са основни инструменти за защита на всеки собственик на имот.
