Правилата за тълкуване на договорите, приложими също към едностранните правни сделки, са уредени в чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В съдебната практика се приема, че при спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД[1].
Целта на тълкуването е да се издири действителната обща воля на страните[2], каквато тя е била към момента на сключване на договора.
В чл. 20 от ЗЗД са уредени следните правила за тълкуване на отделните уговорки на договорите:
- Всяка една уговорка трябва да се тълкува не изолирано, а във връзка с всички останали уговорки на договора;
- Всяка една клауза трябва да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор;
- Тълкуването трябва да се осъществява в съответствие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението[3].
При тълкуването, съдът трябва да изследва въпросите доколко буквалният текст на договора изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното ѝ място в договора и общия му смисъл[4]
При тълкуването на договорите се вземат предвид и обстоятелствата, при които те са били сключени, както и поведението на страните преди и след сключването им[5].
Поместената по-горе статия не е правен съвет.
Статията не представлява и не може да се разглежда като правна консултация по конкретен казус и/или правен спор.
В случай, че имате необходимост от специализирана правна помощ и съдействие, можете да се свържете с адв. Николов на посочените телефонен номер и/или имейл адрес.
[1] Решение № 106 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г., ВКС, III гр. отделение.
[2] Пак там.
[3] Пак там.
[4] Пак там.
[5] Пак там.
За aвтора